Реформи в сектор Енергетика

Енергийна реформа

Енергетиката е промишлен отрасъл, включващ както добивни отрасли (добив на енергийни източници - уран, въглища, нефт, газ, торф и др.), така и големи естествени и изкуствени подсистеми, служещи за производство, преобразуване, разпределение и използване на енергийните ресурси от всички видове. Крайната цел е производство на енергия чрез преобразуване на първична природна енергия във вторична, подходяща за използване от хората, например електрическа енергия или топлинна енергия.

Значението на отрасъла за стопанството и бита на хората е огромно. От състоянието му зависи развитието на останалите индустриални отрасли, земеделието и обслужващия сектор, както и териториалната организация на обществения живот. Производството и потреблението на електроенергия на един жител е показател за жизнения стандарт на населението и за ефективността на стопанските дейности.

Производството на енергия най-често протича в няколко стадия:

  • получаване и концентрация на енергийни ресурси, например добив на нефт или добив, преработка и обогатяване на ядрено гориво;
  • пренос на ресурса към преработващото предприятие, например доставка на мазут за ТЕЦ;
  • преобразуване на първична енергия във вторична, например химическата енергия на въглищата в електрическа и топлинна енергия;
  • пренос на вторична енергия до потребителя, например по електрически далекопровод.

Сподели във Facebook Сподели в Twitter Сподели в Google

17 реформи

Газови връзки (5 реформи) »

Газови интерконектори на България със съседните страни

Графика: Булгартрансгаз

Стартът на изграждането на междусистемните връзки със съседните страни бе даден след газовата криза между Русия и Украйна през зимата на 2009 г., оставила много държави в ЕС без газ. Тогава Европейската комисия задели специален бюджет за проекти, свързани с диверсификация на източниците.

България няма алтернатива на руския газ. И до днес страната ни задоволява 85% от консумацията на природен газ с доставки от "Газпром". Останалите са местен добив.

Интерконекторите с Румъния, Гърция, Сърбия и Турция, заедно с осигуряването на различни газови трасета и доставичици бе част от плановете за намаляване на енергийната зависимост от Русия и създаването на конкурентен газов пазар и по-ниски цени за потребителите.

Газопреносна мрежа в България

Графика: Капиал

Газова връзка България – Гърция

Очаква се строителството да започне през 2016 и да завърши през 2019

Газова връзка България – Гърция

0%
100%
0%
9.00 0 31.12.2019 Вижте повече

Газопроводът ще бъде с дължина около 170 километра и ще свързва Стара Загора и Комотини. По него ще се пренася 3 млрд. куб. м газ годишно, като има възможност капацитетът му да бъде увеличен до 5 млрд. куб. м.

Газова връзка България – Сърбия

1.8 млрд. куб. м годишно, макс. 5млрд.

Газова връзка България – Сърбия

0%
100%
0%
7.00 0 31.05.2019 Вижте повече

Междусистемната връзка София – Димитровград (Сърбия) – Ниш (Сърбия), свързва националните газопреносни мрежи на България и Сърбия.

Газова връзка България – Румъния

1.5 млрд. куб. м годишно към Румъния, 0.5 млрд. куб. м годишно към БГ

Газова връзка България – Румъния

100%
0%
0%
7.00 0 11.11.2016 Вижте повече

Междусистемната връзка Русе-Гюргево ще свърже румънската и българската газопреносни системи.

Реверсивна връзка Кулата/Сидирокастро

1 млрд. куб. м годишно

Реверсивна връзка Кулата/Сидирокастро

100%
0%
0%
0.00 0 01.01.2014 Вижте повече

От 1 януари тази година съществуващата междусистемна газова връзка на България с Гърция осигурява техническа възможност за физически поток на синьо гориво към страната ни.

Газова връзка България – Турция

Газова връзка България – Турция

0%
0%
100%

Очаква се чрез междусистемната газова връзка да се осигурят доставки не само от Азербайджан, но и от търговци на газ през терминалите за втечен газ в Турция.


Оздравяване на енергетиката (3 реформи) »

Общо 2,9 млрд. лв. е дефицитът в НЕК като 1,5 млрд. лв. са от проектите "Цанков камък" и "Белене", а останалите 1,4 млрд. лв. са натрупани през последните две години заради дисбалансите в сектора, припомни министърът. За първите шест месеца натрупаният нов дефицит е 360 млн. лв., а за следващите 12 месеца, считано от 1 юли 2014 г. се очаква да се натрупат нови 900 млн. лв., ако не бъдат предприети мерки.

Това е така, защото цената на микса от закупуваната от НЕК енергия от различни видове производители е 166 лв. на мегаватчас, а цената, на която НЕК продава енергията на крайните снабдители е 114 лв. на мегаватчас. Така НЕК губи по 52 лв. на мегаватчас, а регулираният пазар е в размер на 17,3 тераватчаса, обясни Щонов.

От изкупуването на енергия от слънчевите централи на средна цена от 500 лв. на мегаватчас в НЕК се натрупва дефицит от 500 млн. лв; от изкупуването на енергията от вятърните централи дефицитът се увеличава с още 80 млн. лв. От заводските когенерации и ТЕЦ-ове идват още 200 млн. лв. дефицит за НЕК, от ТЕЦ AES Марица Изток 1 - 200 млн. лв., от ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3 - още 70 млн. лв. Сумата е 1 млрд лв..

Благодарение на ниските цени на енергията от АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2" тези дефицити ще бъдат редуцирани с 350 млн. лв. Заедно с увеличението на цената на тока от 1 октомври с около 10 процента, дефицитът ще остане около 700 млн. лв., обясни министърът.

Предоговарянето на дългосрочните договори с американските централи

Предоговарянето на дългосрочните договори с американските централи

100%
0%
0%
0.00 0 26.04.2016 Вижте повече

Двете американски централи -ТЕЦ AES Марица Изток 1 и ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3, имат сключени с държавата 15-годишни договори (от 2011 до 2026 г.) за изкупуване на цялата произведена от тях електроенергия.

Енергийна борса

Енергийна борса

100%
0%
0%
0.00 0 08.12.2015 Вижте повече

Ще понижи ли цената на тока у нас създаването на енергийна борса и защо България изостава в създаването на такава борса?

Ограничаване на заводските централи и топлофикации

Ограничаване на заводските централи и топлофикации

100%
0%
0%
0.00 0 26.02.2015 Вижте повече

Заводските централи и топлофикационните дружества, които произвеждат електроенергия по комбиниран способ на преференциални цени, да бъдат накарани да използват за собствени нужди тази енергия и едва остатъка да продават по високи цени


Спиране на Големия шлем (3 реформи) »

Спиране на Южен поток

Спиране на Южен поток

100%
0%
0%
0.00 0 01.12.2014 Вижте повече

Южен поток представлява руско-италиански проект за газопровод за транспорт на природен газ от Русия до Италия.

Спиране на АЕЦ Белене

Спиране на АЕЦ Белене

100%
0%
0%
1.00 0 27.02.2013 Вижте повече

АЕЦ „Белене“ е атомна електрическа централа (АЕЦ) в строеж на 3 км от град Белене и на 11 км от град Свищов.

Спиране на нефтопровода Бургас – Александруполис

Спиране на нефтопровода Бургас – Александруполис

100%
0%
0%
10.00 0 31.12.2011 Вижте повече

Нефтопроводът Бургас — Александруполис е международен енергиен проект за нефтопровод от Бургас на Черно море до Александруполис на Егейско море.


Електропроводи (4 реформи) »

Електропровод 400 kV Добруджа - Бургас

Електропровод 400 kV Добруджа - Бургас

0%
100%
0%
10.00 1 31.12.2022 Вижте повече

EK дава 60 млн. лв. за нов електропровод от Варна до Бургас

Електропровод 400 kV Марица-изток - Бургас

Електропровод 400 kV Марица-изток - Бургас

0%
100%
0%
0.00 0 31.12.2021 Вижте повече

Електропровод 400 kV от подстанция "Марица-изток" до подстанция Бургас с дължина 133 километра и преносна способност от 1500 MW.

Електропровод 400 kV Пловдив - Марица-изток 3

Електропровод 400 kV Пловдив - Марица-изток 3

0%
100%
0%

Електропровод 400 kV Марица-изток - Неа Санта

Електропровод 400 kV Марица-изток - Неа Санта

0%
0%
100%

Електропровод 400 kV "Марица-изток" - "Неа Санта" става приоритетен за реализирането на електроенергиен коридор "Север – Юг"


Други (2 реформи)

Добив на петрол и газ в Черно море

Добив на петрол и газ в Черно море

0%
100%
0%

Френската “Тотал”, в партньорство с австрийската ОМV и испанската „Репсол“ са спечелили конкурса за търсене на нефт и газ в Черно море.

Разширяването на газохранилището в "Чирен"

Разширяването на газохранилището в "Чирен"

0%
100%
0%

Газохранилището в Чирен е подземно (около 1 800 метра средна дълбочина на газовия резевоар) и е изградено през 1964 г. на базата на изтощено находище с общ обем близо 3 милиарда куб. м природен газ.