Приватизация на Кремиковци АД

С постановление на Министерския съвет през 1956 година се създава Металургичен комбинат "Кремиковци" на базата на Кремиковското железнорудно находище. Строителството на комбината започва през 1960 година. През 1963 година влизат в експлоатация първите му производствени мощности, започва производството на кокс и чугун. През 1964 година започва производството на агломерат, а до 1969 г. — на електростомана, конверторна стомана,фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).

През 1979 година комбинатът се преименува на Стопански металургичен комбинат (СМК) "Кремиковци", а през 1982 година — на СМК "Леонид Илич Брежнев". През 1987 година той става Технологично-металургичен комбинат "Л.И. Брежнев", а от 1988 година отново е Металургичен комбинат "Кремиковци". През 1989 г. се регистрира като Държавна фирма "Кремиковци" със седалище в София, квартал "Ботунец". С Решение на Министерския съвет през 1991 година се преобразува в ЕАД, а след 1995 година започва приватизацията му. Към края на социалистическите години в България в предприятието заема пост и българският банкер и бивш зам.министър на икономиката Левон Хампарцумян.

През 1999 г. 71% от капитала на дружеството е закупен от българската фирма „Дару металс“ за символичната цена от 1 долар (по-късно фирмата се преименува на Финметалс холдинг АД).

В края на 2010 година предприятието е в процедура по несъстоятелност.