Приватизация на Кремиковци АД
Рейтинг
0.00
Дата на приключване: 1999-06-14
Добавена от Симеон Ставрев на 09.09.2013
С постановление на Министерския съвет през 1956 година се създава Металургичен комбинат "Кремиковци" на базата на Кремиковското железнорудно находище. Строителството на комбината започва през 1960 година. През 1963 година влизат в експлоатация първите му производствени мощности, започва производството на кокс и чугун. През 1964 година започва производството на агломерат, а до 1969 г. — на електростомана, конверторна стомана,фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).
През 1979 година комбинатът се преименува на Стопански металургичен комбинат (СМК) "Кремиковци", а през 1982 година — на СМК "Леонид Илич Брежнев". През 1987 година той става Технологично-металургичен комбинат "Л.И. Брежнев", а от 1988 година отново е Металургичен комбинат "Кремиковци". През 1989 г. се регистрира като Държавна фирма "Кремиковци" със седалище в София, квартал "Ботунец". С Решение на Министерския съвет през 1991 година се преобразува в ЕАД, а след 1995 година започва приватизацията му. Към края на социалистическите години в България в предприятието заема пост и българският банкер и бивш зам.министър на икономиката Левон Хампарцумян.
През 1999 г. 71% от капитала на дружеството е закупен от българската фирма „Дару металс“ за символичната цена от 1 долар (по-късно фирмата се преименува на Финметалс холдинг АД).
В края на 2010 година предприятието е в процедура по несъстоятелност.
Процент на изпълнение
| Източник | Изпълнено | В изпълнение |
|---|---|---|
| Уикипедия | 100% |
- |
Други реформи в сектор Икономика:
Членство в ОИСР
0 последователи
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е международна икономическа организация на развитите държави.
Приватизация на Български пощи
0 последователи
„Български пощи“ е монополист в страната в предоставянето на "универсална пощенска услуга" до 2006 г.
Приватизация на БДЖ Товарни превози
0 последователи
„Български държавни железници“ ЕАД (известна и със съкращението БДЖ) е българска държавна компания, най-големият железопътен оператор в страната.
Концесия на Топлофикация София
0 последователи
Топлофикация София е първата и най-голяма градска топлофикационна система на Балканския полуостров.
Концесия на Софийска вода
0 последователи
Софийска вода АД е най-голямото ВиК дружество на територията на България, предлагащо на своите клиенти услугите по водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадни води.
Приватизация на Техноекспортстрой
0 последователи
Строителната компания „Техноекспортстрой” ЕАД е създадена през 1964 година и е регистрирана, като международен предприемач и консултант от най-висока категория в повече от 20 страни на Европа, Близкия изток и Африка.
Приватизация на Булгартабак
0 последователи
Булгартабак е комапания с 65 години опит и традиции в обработката и търговията със суров тютюн, както и в производството на тютюневи изделия.
Приватизация на Параходство Български морски флот
0 последователи
Параходство Български Морски Флот АД е наследник на корабна компания, основана през 1892.
Приватизация на енергоразпределителните дружества
0 последователи
През 2004 г. са сключени сделки с чуждестранни инвеститори за приватизирането на седемте електроразпределителни дружества, обединени в 3 пула.
Приватизация на Каолин АД
0 последователи
"Каолин" е създадено през 1924 г. в град Варна. Дружеството е разработвало находища в областта, разположена около сегашния град Каолиново.
Приватизация на Нефтохим Бургас
0 последователи
"ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас" АД е най-голямото нефтопреработващо предприятие на Балканския полуостров. Дружеството е структуроопределящо не само за бургаския регион, но и за цялата страна.
Членство в Световната търговска организация
0 последователи
България е член на Световната търговска организация от 1 декември 1996 г.
Коментари
Влезте в профила си, за да може да коментирате
