Присъединяване към Европейския банков съюз

Банковият съюз е част от интегрирана финансова рамка и представлява отговор на многобройни финансови и икономически кризи, който беше планиран, когато стана ясно, че е необходима солидна реформа, за да се преодолеят недостатъците от нормативно и надзорно естество. Членовете на еврозоната са автоматично част от банковия съюз, а другите държави членки могат да се включат в него. Банковият съюз се основава на три стълба: i) Единния надзорен механизъм (ЕНМ), ii) Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) и iii) имащите отношение механизми за финансиране, включително Единен фонд за преструктуриране (ЕФП), схеми за гарантиране на депозитите (СГД) и обща подкрепа (кредитна линия). Последната все още не е завършена и ще бъде обсъждана допълнително. Трите стълба се основават на два хоризонтални набора от правила, които се прилагат за всички държави членки — капиталовите изисквания за банките (пакет ДКИ IV) и разпоредбите на директивата за възстановяване и преструктуриране на банки (ДВПБ).

Банковият съюз е съществено допълнение към Икономическия и паричен съюз (ИПС) и вътрешния пазар, което съгласува отговорността за надзора, преструктурирането и финансирането на равнище ЕС и принуждава банките в еврозоната да се придържат към едни и същи правила. Тези правила гарантират по-специално, че банките поемат умерени рискове и че банка, която прави грешка, плаща за своите загуби и е изправена пред възможността да бъде затворена. Новите правила, които понастоящем са въведени в действие чрез няколко законодателни акта, гарантират, че банките и техните акционери, а не данъкоплатците, вече носят рисковете и плащат за евентуални загуби.