Присъединяване към Европейския банков съюз

Дата на приключване: 2020-12-31

Добавена от Симеон Ставрев на 13.01.2015

Банковият съюз е част от интегрирана финансова рамка и представлява отговор на многобройни финансови и икономически кризи, който беше планиран, когато стана ясно, че е необходима солидна реформа, за да се преодолеят недостатъците от нормативно и надзорно естество. Членовете на еврозоната са автоматично част от банковия съюз, а другите държави членки могат да се включат в него. Банковият съюз се основава на три стълба: i) Единния надзорен механизъм (ЕНМ), ii) Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) и iii) имащите отношение механизми за финансиране, включително Единен фонд за преструктуриране (ЕФП), схеми за гарантиране на депозитите (СГД) и обща подкрепа (кредитна линия). Последната все още не е завършена и ще бъде обсъждана допълнително. Трите стълба се основават на два хоризонтални набора от правила, които се прилагат за всички държави членки — капиталовите изисквания за банките (пакет ДКИ IV) и разпоредбите на директивата за възстановяване и преструктуриране на банки (ДВПБ).

Банковият съюз е съществено допълнение към Икономическия и паричен съюз (ИПС) и вътрешния пазар, което съгласува отговорността за надзора, преструктурирането и финансирането на равнище ЕС и принуждава банките в еврозоната да се придържат към едни и същи правила. Тези правила гарантират по-специално, че банките поемат умерени рискове и че банка, която прави грешка, плаща за своите загуби и е изправена пред възможността да бъде затворена. Новите правила, които понастоящем са въведени в действие чрез няколко законодателни акта, гарантират, че банките и техните акционери, а не данъкоплатците, вече носят рисковете и плащат за евентуални загуби.

Сподели във Facebook Сподели в Twitter Сподели в Google

Процент на изпълнение

Въвеждане на еврото

3 последователи

Един от основните ангажименти на България, произтичащи от договора за членство в ЕС, е влизането на страната в еврозоната.

Влизане в ERM2

1 последователи

ERM II е система, предназначена да избегне прекомерните колебания в обменния курс между участващите валути и еврото, които могат да нарушат икономическата стабилност на единния пазар.

Плосък данък

0 последователи

В България плоският данък става популярен след като в началото на 2003 г. група от около 100 икономисти изпращат отворено писмо до министъра на финансите Милен Велчев, в което настояват да се въведе плосък подоходен данък от 10%.

Валутен борд

0 последователи

Валутният борд в България е въведен през 1997 г. от правителството на Обединените демократични сили след тежката икономическа криза през 1996-1997 г.

Продажба на ОББ

3 последователи

Придобита от KBC.

Продажба на Societe Generale Експресбанк

1 последователи

Придобита от ДСК.

Продажба на банка Пиреос

3 последователи

Придобита от Пощенска банка.

Инвестиционен рейтинг „A“ от Moody’s

0 последователи

Степен Ваа2 с положителна перспективата към 1 септември 2019

Инвестиционен рейтинг „А“ от Standard & Poor's

0 последователи

Степен BBB с положителна перспективата към 30 ноември 2019

Продажба на Алфа Банк

0 последователи

Придобита от Пощенска банка.

Инвестиционен рейтинг „A“ от Fitch

0 последователи

Степен BBB с положителна перспективата към 23 март 2019

Продажба на МКБ Юнионбанк

0 последователи

Първа инвестиционна банка (ПИБ) е новият собственик на 100 процента от капитала на МКБ Юнионбанк.