Влизане в ERM2

Преди дадена държава-членка да може да въведе еврото, тя трябва да изпълни някои икономически и правни критерии. Икономическите „критерии за конвергенция“ имат за цел да гарантират, че икономиката на тази страна е достатъчно подготвена за въвеждането на единната валута и че може гладко да се интегрира във валутния режим на еврозоната. Правната конвергенция изисква привеждане на националното законодателство, и в частност на националната централна банка и паричните въпроси, в съответствие с Договора.

Замяната на националната валута с еврото е сериозна операция, която изисква много практически приготовления, като например осигуряване на бързо изтегляне на националната валута, правилно конвертиране и изписване на цените на стоките и добро осведомяване на хората. Всички тези приготовления зависят от „сценария за преминаване към еврото”, приет от страната кандидатка. Първоначалното въвеждане на еврото предостави значителен опит, от който страните, присъединяващи се към еврозоната днес могат да се възползват. Европейската комисия предлага много помощ и съвети на тези страни.

Някои страни извън еврозоната вече членуват в механизма на обменния курс (ERM II). ERM II е система, предназначена да избегне прекомерните колебания в обменния курс между участващите валути и еврото, които могат да нарушат икономическата стабилност на единния пазар. Участието е доброволно, но е и един от „критериите за конвергенция“ - страни кандидатки за еврозоната трябва да участват, без сериозни напрежения, поне две години, преди да могат да въведат еврото.

ERM 2 (European Exchange Rate Mechanism 2) е валутен механизъм, който цели да свърже валутите на европейските държави с единната европейска валута – евро. Целта е да се постигне стабилност на тези валути, както и да се изгради обективна оценка за евентуално присъединяване към Еврозоната. Именно последната е мястото, което е нашата крайна цел. Ако използваме популярния напоследък финансов жаргон по темата – валутнокурсовият механизъм (ERM 2) е само чакалнята за влака към Еврозоната. За да заемем обаче своето място в тази чакалня, трябва да почукаме на вратата и още по-важното – да ни отворят. Макар това да изглежда формално на пръв поглед – все пак сме едно голямо европейско семейство – миризмата на кризата и случая с непослушната във финансово отношение Гърция могат да прегорят манджата и да затръшнат вратата. Именно затова все ни повтарят, че трябва да спазваме стриктно критериите – трябва да имаме „свеж икономически дъх”. Портиерите на чакалнята в случая са Съветът на министрите на финансите на ЕС и Европейската централна банка – те трябва да са съгласни с нашето влизане в механизма. Нещо, което е твърде относително в днешната ситуация.