Реформи в сектор Енергетика
Енергийна реформа
Най-големите електроцентрали в България са: държавната АЕЦ Козлодуй с мощност 2000 MW, държавната ТЕЦ Марица Изток II - 1616 MW, ТЕЦ Варна на Ахмед Доган - 1260 MW, ТЕЦ Марица Изток III на Контур Глобал - 908 MW, ТЕЦ Марица Изток I на AES - 670 MW, ТЕЦ Бобов Дол - 630 MW, ТЕЦ Русе Изток на Словенске електрарне и Мечел Интернешънъл - 400 MW.
Газова връзка България – Сърбия
1.8 млрд. куб. м годишно, макс. 5млрд.
Междусистемната връзка София – Димитровград (Сърбия) – Ниш (Сърбия), свързва националните газопреносни мрежи на България и Сърбия.
Газова връзка България – Гърция
Очаква се строителството да започне през 2016 и да завърши през 2019
Газопроводът ще бъде с дължина около 170 километра и ще свързва Стара Загора и Комотини. По него ще се пренася 3 млрд. куб. м газ годишно, като има възможност капацитетът му да бъде увеличен до 5 млрд. куб. м.
Реверсивна Газова връзка България – Турция
15.7 млрд. куб. м годишно
От 2019 по тръбата и синьо гориво от Азербайджан
Газова връзка България – Румъния
1.5 млрд. куб. м годишно към Румъния, 0.5 млрд. куб. м годишно към БГ
Междусистемната връзка Русе-Гюргево ще свърже румънската и българската газопреносни системи.
Реверсивна връзка Кулата/Сидирокастро
1 млрд. куб. м годишно
От 1 януари тази година съществуващата междусистемна газова връзка на България с Гърция осигурява техническа възможност за физически поток на синьо гориво към страната ни.
Топлофикация София
Топлофикация София подменя когенерациите си с инвестиция от 200 млн. евро. Бизнес планът предвижда новите инсталации да бъдат монтирани до 2024 г. и да се постигне положителен финансов резултат.
С извършване на модернизацията и внедряването на новите високоефективни комбинирани инсталации електрическата инсталирана мощност ще нарасне от 261 MWe на 561 MWe, а топлинната инсталирана мощност ще се запази на 3326 MWt. Предвидено е новите инсталации се явяват заместваща мощност на съществуващи водогрейни котлоагрегати.
Предвижданата модернизация в централите включва изграждане на нови когенериращи инсталации: в ТЕЦ „София“ с мощност 59 MWe и 50 MWt; в ТЕЦ „София Изток“ с мощност 137 MWe и 114 MWt; в ОЦ „Земляне“ с мощност 42 MWe и 35 MWt; в ОЦ „Люлин“ с мощност 42 MWe и 35 MWt и във ВОЦ с мощност 20 MWe и 20 MWt.
Общата мощност на новите инсталации е 300 MWe и 254 MWt при инвестиция около 200 милиона евро.
Оздравяване на енергетиката (3 реформи) »
Предоговарянето на дългосрочните договори с американските централи
Двете американски централи -ТЕЦ AES Марица Изток 1 и ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3, имат сключени с държавата 15-годишни договори (от 2011 до 2026 г.) за изкупуване на цялата произведена от тях електроенергия.
Енергийна борса
Ще понижи ли цената на тока у нас създаването на енергийна борса и защо България изостава в създаването на такава борса?
Ограничаване на заводските централи и топлофикации
Заводските централи и топлофикационните дружества, които произвеждат електроенергия по комбиниран способ на преференциални цени, да бъдат накарани да използват за собствени нужди тази енергия и едва остатъка да продават по високи цени
Спиране на Големия шлем (3 реформи) »
Спиране на Южен поток
Южен поток представлява руско-италиански проект за газопровод за транспорт на природен газ от Русия до Италия.
Спиране на АЕЦ Белене
АЕЦ „Белене“ е атомна електрическа централа (АЕЦ) в строеж на 3 км от град Белене и на 11 км от град Свищов.
Спиране на нефтопровода Бургас – Александруполис
Нефтопроводът Бургас — Александруполис е международен енергиен проект за нефтопровод от Бургас на Черно море до Александруполис на Егейско море.
Други (3 реформи)
Намаляване на цената на газа от Газпром
Цената на руския газ за България пада с 40.3% от 1 април
Намалението е заради антимонополното дело на ЕК срещу "Газпром" и ще важи със задна дата, така че "Булгаргаз" ще получи обратно 150 млн. лв.
Добив на петрол и газ в Черно море
Френската “Тотал”, в партньорство с австрийската ОМV и испанската „Репсол“ са спечелили конкурса за търсене на нефт и газ в Черно море.
Разширяването на газохранилището в "Чирен"
Газохранилището в Чирен е подземно (около 1 800 метра средна дълбочина на газовия резевоар) и е изградено през 1964 г. на базата на изтощено находище с общ обем близо 3 милиарда куб. м природен газ.