Реформи в сектор Енергетика
Енергийна реформа
Енергетиката е промишлен отрасъл, включващ както добивни отрасли (добив на енергийни източници - уран, въглища, нефт, газ, торф и др.), така и големи естествени и изкуствени подсистеми, служещи за производство, преобразуване, разпределение и използване на енергийните ресурси от всички видове. Крайната цел е производство на енергия чрез преобразуване на първична природна енергия във вторична, подходяща за използване от хората, например електрическа енергия или топлинна енергия.
Значението на отрасъла за стопанството и бита на хората е огромно. От състоянието му зависи развитието на останалите индустриални отрасли, земеделието и обслужващия сектор, както и териториалната организация на обществения живот. Производството и потреблението на електроенергия на един жител е показател за жизнения стандарт на населението и за ефективността на стопанските дейности.
Производството на енергия най-често протича в няколко стадия:
- получаване и концентрация на енергийни ресурси, например добив на нефт или добив, преработка и обогатяване на ядрено гориво;
- пренос на ресурса към преработващото предприятие, например доставка на мазут за ТЕЦ;
- преобразуване на първична енергия във вторична, например химическата енергия на въглищата в електрическа и топлинна енергия;
- пренос на вторична енергия до потребителя, например по електрически далекопровод.
Правосъдие (6) Образование и наука (3) Здравеопазване (6) Енергетика (17) Финанси (11) Транспорт (35) Вътрешни работи (6) Външни работи (7) Икономика (17) Информационни технологии (7) Европейски съюз (4) Избори (3) Околна среда (4) Публична администрация (6) Социална политика (3) Отбрана (3) Спорт (0) Култура (0)
Сподели във Facebook Сподели в Twitter Сподели в Google
17 реформи
Газови връзки (5 реформи) »
Графика: Булгартрансгаз
Стартът на изграждането на междусистемните връзки със съседните страни бе даден след газовата криза между Русия и Украйна през зимата на 2009 г., оставила много държави в ЕС без газ. Тогава Европейската комисия задели специален бюджет за проекти, свързани с диверсификация на източниците.
България няма алтернатива на руския газ. И до днес страната ни задоволява 85% от консумацията на природен газ с доставки от "Газпром". Останалите са местен добив.
Интерконекторите с Румъния, Гърция, Сърбия и Турция, заедно с осигуряването на различни газови трасета и доставичици бе част от плановете за намаляване на енергийната зависимост от Русия и създаването на конкурентен газов пазар и по-ниски цени за потребителите.
Графика: Капиал
Газова връзка България – Сърбия
1.8 млрд. куб. м годишно, макс. 5млрд.
Междусистемната връзка София – Димитровград (Сърбия) – Ниш (Сърбия), свързва националните газопреносни мрежи на България и Сърбия.
Газова връзка България – Гърция
Очаква се строителството да започне през 2016 и да завърши през 2019
Газопроводът ще бъде с дължина около 170 километра и ще свързва Стара Загора и Комотини. По него ще се пренася 3 млрд. куб. м газ годишно, като има възможност капацитетът му да бъде увеличен до 5 млрд. куб. м.
Реверсивна Газова връзка България – Турция
15.7 млрд. куб. м годишно
От 2019 по тръбата и синьо гориво от Азербайджан
Газова връзка България – Румъния
1.5 млрд. куб. м годишно към Румъния, 0.5 млрд. куб. м годишно към БГ
Междусистемната връзка Русе-Гюргево ще свърже румънската и българската газопреносни системи.
Реверсивна връзка Кулата/Сидирокастро
1 млрд. куб. м годишно
От 1 януари тази година съществуващата междусистемна газова връзка на България с Гърция осигурява техническа възможност за физически поток на синьо гориво към страната ни.
Оздравяване на енергетиката (3 реформи) »
Общо 2,9 млрд. лв. е дефицитът в НЕК като 1,5 млрд. лв. са от проектите "Цанков камък" и "Белене", а останалите 1,4 млрд. лв. са натрупани през последните две години заради дисбалансите в сектора, припомни министърът. За първите шест месеца натрупаният нов дефицит е 360 млн. лв., а за следващите 12 месеца, считано от 1 юли 2014 г. се очаква да се натрупат нови 900 млн. лв., ако не бъдат предприети мерки.
Това е така, защото цената на микса от закупуваната от НЕК енергия от различни видове производители е 166 лв. на мегаватчас, а цената, на която НЕК продава енергията на крайните снабдители е 114 лв. на мегаватчас. Така НЕК губи по 52 лв. на мегаватчас, а регулираният пазар е в размер на 17,3 тераватчаса, обясни Щонов.
От изкупуването на енергия от слънчевите централи на средна цена от 500 лв. на мегаватчас в НЕК се натрупва дефицит от 500 млн. лв; от изкупуването на енергията от вятърните централи дефицитът се увеличава с още 80 млн. лв. От заводските когенерации и ТЕЦ-ове идват още 200 млн. лв. дефицит за НЕК, от ТЕЦ AES Марица Изток 1 - 200 млн. лв., от ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3 - още 70 млн. лв. Сумата е 1 млрд лв..
Благодарение на ниските цени на енергията от АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2" тези дефицити ще бъдат редуцирани с 350 млн. лв. Заедно с увеличението на цената на тока от 1 октомври с около 10 процента, дефицитът ще остане около 700 млн. лв., обясни министърът.
Предоговарянето на дългосрочните договори с американските централи
Двете американски централи -ТЕЦ AES Марица Изток 1 и ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3, имат сключени с държавата 15-годишни договори (от 2011 до 2026 г.) за изкупуване на цялата произведена от тях електроенергия.
Енергийна борса
Ще понижи ли цената на тока у нас създаването на енергийна борса и защо България изостава в създаването на такава борса?
Ограничаване на заводските централи и топлофикации
Заводските централи и топлофикационните дружества, които произвеждат електроенергия по комбиниран способ на преференциални цени, да бъдат накарани да използват за собствени нужди тази енергия и едва остатъка да продават по високи цени
Спиране на Големия шлем (3 реформи) »
Спиране на Южен поток
Южен поток представлява руско-италиански проект за газопровод за транспорт на природен газ от Русия до Италия.
Спиране на АЕЦ Белене
АЕЦ „Белене“ е атомна електрическа централа (АЕЦ) в строеж на 3 км от град Белене и на 11 км от град Свищов.
Спиране на нефтопровода Бургас – Александруполис
Нефтопроводът Бургас — Александруполис е международен енергиен проект за нефтопровод от Бургас на Черно море до Александруполис на Егейско море.
Електропроводи (4 реформи) »
Електропровод 400 kV Добруджа - Бургас
EK дава 60 млн. лв. за нов електропровод от Варна до Бургас
Електропровод 400 kV Марица-изток - Бургас
Електропровод 400 kV от подстанция "Марица-изток" до подстанция Бургас с дължина 133 километра и преносна способност от 1500 MW.
Електропровод 400 kV Марица-изток - Неа Санта
Електропровод 400 kV "Марица-изток" - "Неа Санта" става приоритетен за реализирането на електроенергиен коридор "Север – Юг"
Други (2 реформи)
Разширяването на газохранилището в "Чирен"
Газохранилището в Чирен е подземно (около 1 800 метра средна дълбочина на газовия резевоар) и е изградено през 1964 г. на базата на изтощено находище с общ обем близо 3 милиарда куб. м природен газ.
Добив на петрол и газ в Черно море
Френската “Тотал”, в партньорство с австрийската ОМV и испанската „Репсол“ са спечелили конкурса за търсене на нефт и газ в Черно море.